Роднински връзки
Кой кой е в семейството
Българинът цени дълбоко своя род и семейство. Това е един от малкото народи дал отделно име на всяка една роднинска връзка. Tака засвидетелстваме своето внимание към всеки с когото сме свързани по роднинска линия.
Да се опитаме да изброим всички тези връзки, които за някои може да изглеждат като сложна система от "титли".
Родители - ще започнем разбира се от тях. Това са нашите преки предци. В случаите когато човек е осиновен, те се наричат осиновители.
Майка - родителят от женски род. Наричаме я мама, мамо, майко.
Баща - родителят от мъжки род. Обикновено го наричаме татко, тати, тате.
Баби и дядовци са родителите на нашите родители.
Баба е майката на родителя. Често се нарича маминка или стара майка.
Дядо - това е бащата на родителя.
Прабаба и прадядо - родителите на нашите баби и дядовци.
Прадеди са всички наши предци преди бабите и дядовците.
Деца - това са нашите преки наследници. Много мило е също и названието рожба, въпреки че на някои може да звучи малко архаично.
Дъщеря е женската рожба в семейството. Наричаме я дъще, щерка.
Син е мъжката рожба.
Когато са осиновени децата се наричат осиновен син, осиновена дъщеря. А когато детето е рожба само на единия от родителите, за другия то е "доведено" - доводен син или доведена дъщеря.
Внуци са децата на нашите деца.
Внучка е дъщерята на наше дете.
Внук е синът на наше дете.
Правнучка е дъщерята на наш внук или внучка.
Правнук е синът на наш внук или внучка.
Братя и сестри - връзка между децата в семейството.
Сестра се нарича друго дете от женски пол от общ родител. Когато е по-голяма се нарича кака.
Брат е друго дете от мъжки пол с общ родител. По-големият брат се нарича батко
Ако са от различни родители децата са добеден брат и доведена сестра
Брачен партньор
Съпруг се нарича брачният партньор от мъжки пол. Прието е обръщението мъж.
Съпруга е брачният партньор от женски пол. Прието е да се нарича жена.
Родители на брачния партньор
Тъст - бащата на съпругата. В някои краища е прието обръщението дядо и бабалък.
Тъща се нарича майката на съпругата. В някои краища е прието обръщението баба.
Свекър се нарича бащата на съпруга. Често от уважението се нарича "татко".
Свекърва се нарича майката на съпруга. Нарича се уважително "майко".
Сватове
Сват се нарича бащата на брачния партньор на детето.
Сватя се нарича майката на брачния партньор на детето.
А сега да разширим постепенно семейния кръг с по-далечните роднински връзки.
Чичо се нарича братът на бащата. В някои краища се нарича също и стрико.
Леля се нарича сестрата на бащата или майката. В някои краища сестрата на майката се нарича тетка
Вуйчо се нарича братът на майката. В някои краища така се нарича съпругът на лелята.
Вуйна се нарича съпругата вуйчото. В някои краища се използва учинайка.
Стринка или чинка се нарича съпругата на бащин брат (т.е. на чичото, стрикото).
Калеко се нарича съпругът на бащина сестра (т.е. на лелята). В Западна България се нарича лелинчо и е обръщение също и към съпруга на майчината сестра.
Свако се нарича съпругът на майчина или бащина сестра. В някои краища се използва също названието тетин, тетинчо (т.е. мъж на тетката).
Племенник се нарича синът на свой/я (или на съпруга/съпругата) брат/сестра
Племенница се нарича дъщерята на свой/я (или на съпруга/съпругата) брат/сестра
Братовчед се нарича успореден по коляно роднина от мъжки пол.
Първи братовчед се нарича синът на брат/сестра на родител.
Втори братовчед се нарича синът на първи/а братовчед/ка на родител.
Братовчедка се нарича успоредна по коляно роднина от женски пол.
Първа братовчедка се нарича дъщерята на брат/сестра на родител.
Втора братовчедка се нарича дъщерята на първи/а братовчед/ка на родител.
Девер се нарича братът на съпруга.
Зълва се нарича сестрата на съпруга.
Шурей се нарича братът на съпругата.
Шуренайка е съпругата на шурея.
Балдъза се нарича сестрата на съпругата.
Баджанак се нарича съпругът на балдъзата (съпругът на сестрата на съпругата) - на две сестри съпрузите един на друг са баджанаци.
Етърва се нарича съпругата на деверя (съпругата на брата на съпруга) - на двама братя съпругите една на друга са етърви.
Всички тези "титли" съставят една богата палитра от роднински връзки. В различните региони тези названия варират, което води до известно объркване, особено с "титли" като свако, калеко, лелинчо. И въпреки че за мнозина днес тези названия са смешни и архаични, нека запазим това богатство на езика и българската народна генеалогия.
Публикувано на от Булбокс Медия
