Коледната традиция
Коледата е най-щастливия и чакан празник в българския празничен календар. В него се преплитат християнство и езичество, традиции от незапомнени времена, които се пазят и почитат и до днес. Радостта от Рождеството и днес пълни с радост сърцата ни, а раждането на новото слънце - удължаването на деня след зимното слънцестоене - ни зарежда с надежда за една по-добра и сполучлива година.
Какво празнуваме
На Коледа празнуваме Рождество Христово - едно дългоочаквано събитие предсказано от множество старозаветни пророци.
"А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността." /Михей 5:2/. "Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, и ще го нарече Емануил" ("Бог-с-нас" на еврейски) /Исая 7:14/
Точно това се случва според разказите на евангелистите и поставя началото на Новия завет. В малък обор в покрайнините на Витлеем се ражда Исус, който с живота и учението си ще промени коренно светът.
Действителната дата на раждането на Христос е различна. Вероятно това се е случило около 20 май както споменава в началото на 3-ти век християнския писател и апологет Климент Александрийски. Денят 25-ти декември е избран от Римската църква в началото на 4-ти век, откогато датира празнуването на Рождество. На тази дата римляните са празнували "Раждане на непобедимото Слънце" - зимното слънцестоене. С асимилирането му в християнските традиции празникът се изпълва с ново съдържание - "раждането на Христос Слънцето на Правдата". По това време в източните Църкви празникът Рождество Христово се съединява с празника Кръщение Господне 6 януари, под общото название Богоявение. Това до края на IV век, в други чак до VI век. Арменската църква до днес празнува Рождество Христово на 6 януари заедно с Кръщение Господне.
Народни традиции и обичаи
Коледните празници започват от Игнажден и продължават до Стефановден. Кулминацията на празниците е Бъдни вечер - денят преди Рождеството. Нарича се още Малка Коледа, Суха Коледа, Кадена вечер, Божич, Вечерня, Неядка, Крачун и Детешка. Според народното вярване Божията майка се е замъчила на Игнажден и е родила Младенеца на Малка Коледа, но съблюдавайки традицията съобщава на следния ден. Сутринта на празника по домовете тръгват коледарчета - момчета на възраст от 6-7 до 10-12 години. След Първата световна война в коледарските дружини са включени и момичета. Те са облечени празнично, в ръката носят дрянова пръчка - "коледашка", и шарена торба през рамо. Коледарчетата обикалят домовете, влизат в къщите и разравят огнището, благославяйки "Да се роди, дето рало ходи, дето рало ходи и не ходи!" Стопаните ги даряват с малки кравайчета, сухи плодове, дребни пари и ги посипват с жито от сито или решето за плодородие.
Коледен обреден хляб
Коледните обредни хлябове са безкръвното жертвоприношение за светлия празник. Още от ранни зори облечени яв празнична премяна жените замесват брашно от предварително отделените най-хубави житни зърна, измити в реката и изсушени. Брашното е пресято през три сита "коприневни", замесено е с "мълчана", "цветна" и "неначената" вода,донесена в бяло котле и затоплена на жив огън. Докато месят хлябовете, момите и невестите пеят коледни обредни песни. Хлябовете са три вида: Първият е "боговица", "божия пита" или "светец" – наречен е на самия празник, украсен е с кръст, свастика, розета, цвете. Вторият вид хляб е посветен на къщата и стопанството, а третият вид са "витите, превити краваи" с дупка в средата, които се даряват на коледарите. Тях ги замесват и украсяват момите и ги подаряват на своите избраници в коледната нощ.
Бъдник(бъдняк)
Според традиция за Бъдни вечер млад мъж отсича и донася в къщата дъбово или крушово дърво, с което се поддържа огънят в огнището през цялата нощ за да е светло на Божията майка и да е видело на мъртвите предци, дошли на празничната трапеза. Внасяйки го в къщи, мъжът пита домо-чадието: "Славите ли Млада бога?", жените отговарят: "Славим, славим, добре дошъл!". Мъжът добавя: "Аз в къщи и Бог с мене!". В дървото има провъртяна дупка, в която се затапват, зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло ленено или конопено платно и бъдникът се изправя в огнището. Докато миросват бъдника, жените пеят:
Ой, ти дръвце, право дръвце, де си расло толкоз тънко, толкоз тънко, та високо? - Я съм дръвце, златно дръвце, златно дръвце плодовито. Ще порасна дор до небо, клон ще пусна дор до земи, лист ще листна дребен бисер, цвят ще цъфна чисто сребро, род ще родя сухо злато. Слез ще по мен Млада Бога, ще дарува добра дарба!
Според поверието бъдникът има магическа и лечебна сила. В някои краища на страната сутрин го гасят с вино и от недогорелите части правят части за рало и кръстчета за здраве. Пепелта от бъдника се използва за лек, поставя се в ниви, лозя и ливади, за да раждат.
Трапезата на Бъдни вечер
Трапезата задължително се подрежда около огнището, така че всички да са с лице към него, защото се вярва, че огнището е святото място в дома. Трапезата се подрежда върху слама, в която се поставят различни зърна за плодородие, отгоре се слага чувал и или месал. Традицията повелява на трапезата на Бъдни вечер да присъстват 9 постни ястия - колкото са месеците на една бременност. В някои краища на страната броят на ястията е 12 - колкото са дните в годината. А на други места те са 7 - колкото са дните в седмицата. Задължително между тях е обредния хляб.
Медът на трапезата ще направи годината ни по-сладка.
Лукът ще увеличи състоянието колкото са люспите на главата.
Чесън на трапезата ще ни пази от злите сили.
Традиционно на трапезата присъстват варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, пчелен мед, орехи и плодове - всичко, което е родила земята, с надеждата да роди отново идната година.
Вечерята започва рано за да узреят рано житата. Никой не става от нея, за да не стават кокошките от полозите, ако това се наложи, се ходи приведен, за да се приведат и натежат житата. При разчупване на обредния хляб първото парче се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, защото се вярва, че на нея идва и светецът-покровител на дома.
Коледуване
Веднага след полунощ тръгват коледарите. Времето за Коледуване им е ограничено до изгрев слънце - докато вилнеят караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Със своите песни коледарите ги прогонват. Дружината е избрала своя станеник(водач) на Игнажден. Оттогава са и репетирали своите песни, с които да обходят предварително определена махала и пеят песни по пътя, пред къщата и на къщата, като пожеланията в тези песни са посветени и на домакина (стопанина), овчаря, ловеца, свещеника, невястата, момата, ергена, малкото момче или момиче. В групата има трохобер(събирач на краваите), магаре(носач на месото и сланината), както и коте - мяукащо момче, в знак че му се яде блажничко.
Коледарските песни започват с думите:
Стани, Нине, господине тебе пеем, домакине! Добри сме ти гости дошли, добри гости коледари...Тогава стопанката трябва да дари коледарите за благодарност, а станеникът дава своята благословия за здраве, щастие и берекет. Ако коледарите не са доволни от даровете, те си отмъщават като отмъкват вратника на двора.
Рождество
На Рождество Христово приключва 40 дневния пост. По традиция на коледната трапеза има пача, свинско печено, прясна пита, баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка. Ето и някои свежи идеи за вашата коледна трапеза: виж тук
Публикувано на от Булбокс Медия