РОДОСЛОВИЕ

Обреден хляб

"Никой не е по-голям от хляба!" – тази народна поговорка красноречиво говори за отношението на българина към хляба. Да се извърля хляб и да се газят трохи е грехота. Хляб не се обръща обратно с кората надолу. Не се отказва хляб на странник, почукал на вратата ти. Не се подава през прозорец "като на куче". За българина хлябът е свещен. Свято е и всичко свързано с хляба. Той е неизменна част от повечето ритуали останали от незапомнени времена.
В днешния си вид хлябът се е появил в менюто на хората сравнително късно. Зърната на многото житни растения са познати на човека от древността. В началото той ги консумирал сурови. След откритието на огъня започнал да ги пече и те станали по-вкусни. След това човекът ги мелел и от полученото брашно, смесено с вода, правел питки, които се изпичали. Като набухвател квасът се появява доста по-късно. Хляб се приготвя от пшеница, царевица, сусам, ориз, ръж, соя, трици, слънчоглед...
Още преди българите да дойдат по тези земи, траките са печали хляб и са го предлагали като безкръвна жертва на боговете. Това е впечатлило гръцките историци Ксенофонт и Хелиодор и те са го записали в аналите си. Херодот свидетелства за това, че траките познават квасния хляб от много древни времена и е изумен как хлябовете им удвояват размера си. Предполага се ,че този квасен хляб се е получавал от омесено с гроздов сок брашно.


В българските традиции хлябът заема важна роля във всеки семеен или календарен празник. Върху обредния хляб се изписват основната символика и смисълът на празника.
Почитта и уважението към хляба може да видим още в ритуала на приготвянето му. Жената, която меси, трябва да е "чиста", да не се "събира" с мъжа си, да не убива животно, не трябва да е вдовица, но трябва да е майчина и бащина, да е от първо венчило и с добра, здрава челяд и пр.
Когато моми месят за първи път, правят го на "хубав ден" - за такъв се смятат понеделникът, срядата и четвъртъкът. В неделя не е хубаво да се меси.
При месенето на всеки ритуален хляб жената, която меси, трябва да е празнично облечена, закичена с цвете, здравец, китка или коприва, чисто измита. Използват се нов квас и налята мълчешком вода. Месенето е истинско свещенодействие, както са хлябът и почитта към него.
Хлябът се меси с дясната ръка, а с лявата само се придърпва тестото.
Върху обредния хляб се изписват основната символика и смисълът на празника. Кръглата форма на обредния хляб(пита, кравай) има магическа символика. Кръглото пространство е символ на слънцето, изобилието, плодородието, здравето, щастливото семейство. Кръгът е и символ на земята.
Украсите върху питата също носят определени послания:
Венец - символ на радост, веселие, щастие и плодородие.
Градина - щастие, здраве, дълъг живот.
Дъга - изобилие, дъжд, здраве и живот.
Животни - разбирателство в стадото.
Кола(каруца) - гони злите сили.
Кръг - символизира "връшника на небето" - откъдето идват дъжд, роса, сняг - плодородие.
Кръсташка(уред за ръкоделие) - означава Божията закрила.
Кръстец - плодородие и берекет.
Кукла - чистота и невинност.
Купни - купите слама са за добър урожай.
Кучета - извън външния кръг - кучета съботници, които гонят болестите.
Лък - оръжие срещу злите сили и болестите.

Всеки обреден хляб задължително се прекадява с тамян и тогава се раздава на околните.