РОДОСЛОВИЕ

Атанасовден

Свети Атанасий Велики е роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор(313 г.). На него съвместно със Свети Кирил Александрийски дължим до голяма степен днешната християнска доктрина. Двамата антиохийски светители са защитили православното учение от влиянието на несторианството и арианството, обявени за ерес. Затова Православната църква почита двамата светци на 18-ти януари.
Свети Атанасий мира на 2 май 373 година.

На този ден народът празнува Атанасовден. С него завършва 3-дневния комплекс празници започващи на 16-ти януари, Южници-верижници, и включващ също Антоновден на 17-ти януари. Нарича се още Среди зима, тъй като бележи средата на зимата. Светецът е покровител на снеговете и ледовете през зимата и на този ден отива в планината, сваля дебелия кожух, облича копринена риза и се провиква "Иди си Зимо, идвай Лято!". Денят е наричан също и Втора Коледа - защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи сега. Стопаните гадаели по времето на Атанасовден дали ще е плодородна годината. "Дебел сняг - дебел комат" - имало ли много сняг голям берекет се очаквал.
В някои райони на България, със запалени огньове хората посрещат изгрева на Атанасовден. Правят общоселски курбани за да не се разболяват хората.


Според времето на Атанасовден се гадае каква ще е годината. Ако е много снега, годината ще е плодородна. "Дебел сняг - дебел комат" казва народът.
На празничната трапеза по традиция има свинско с бамя, пълнена кокошка или пиле с ориз, и питка с мед или петмез.

Името Атанас произлиза от гръцкото Атанасиос, означаващо "безсмъртен".
Имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Танас, Насо, Наско, Наска, Нася, Начо, Таньо.