Възкресение Христово / Великден
Калкулатор за изчисляване датата на Великден
Възкресение Христово е най-светият и почитан християнски празник. Празникът е подвижен и се чества всяка година в неделята след първото пролетно пълнолуние. Църковното пролетно равноденствие е на 21 март. Разликата в датите между Източноправославната и Католическата църква е, че по отношение на Великден православните спазват "идеализирания" Юлиански календар, който междувременно е изостанал с 13 дни от коригирания Григориански календар.
Традиции и обичаи за Великден Подготовката за празника започва със Стастната седмица. Това е седмицата от Цветница до Великден - от деня, в който Христос влиза в Йерусалим, Неговото залавяне, страдания, разпятие до Неговото Възкресение. На старобългарски страст означава страдание. Всеки ден от тази тази седмица се нарича велик - Велики Понеделник, Велики Вторник и така нататък. Тя е последната от Великденския пост.
Великденските боядисани яйца
От древността яйцето символизира раждането на нов живот. Яйца са се боядисвали и подарявали в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Евреите също са имали обичай да даряват нещо на домакина на когото гостуват. Най-бедните гости дарявали яйце. Следвайки тази традиция според християнските предания когато Мария Магдалена среща римския император тя му поднесла боядисано в червено яйце - символ на Христовата кръв. Това полага основите на християнската традиция да се боядисват червени яйца. Постепенно са започнали да багрят яйцата и в други цветове и шарки. Традицията обаче е винаги първото яйце да е червено.
По стар обичай в България яйцата се боядисват на Велики Четвъртък или Велика Събота. Първото боядисано яйце е червено и с него докато е още прясно боядисано се рисува кръстен знак на челата на децата за здраве. То се поставя пред иконата в дома или се заравя в градината, като се пази до следващия Великден. Тогава се чупи и ако не се е развалило, то домът и неговите обитатели ще се радват на здраве, радост и благополучие. След това не се изхвърля, а се заравя близо до дома.
Боренето с великденски яйца е най-забавната част от празника. Традицията не е християнска. Това е чисто народен, български обичай. Здравото яйце е символ на здраве и победа, а този, чието яйце победи всички("биячът"), ще се радва на здраве и благополучие през цялата година.
Великденските козунаци
Другата неизменна част от Великденската трапеза е козунакът. В миналото за Великден са се месили обредни хлябове, върху които е имало гнезда за боядисаните яйца в средата и четирите края.
Традицията с козунаците е от последните векове и произлиза от Франция. В началото на XVII век, френски хлебар е омесил първия козунак за празника и е поставил началото на тази традиция, която се е разпространила по целия свят и у нас.
Традицията повелява на Великден да се облекат новите дрехи като символ на зараждащия се нов живот през пролетта и на Възкресението.
Великденска литургия
В полунощ срещу Великден в църковните храмове се отслужва тържествено богослужение и точно в 0.00 часа свещеникът оповестява Възкресението на Божия син с думите "Христос Воскресе!", а християните отговарят "Воистина Воскресе!". Свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи. Обикалят църквата 3 пъти и отнасят горящите свещи в домовете си. У дома стопанката благославя всички стаи със свещта и накрая я поставя на прага на вратата да доизгори. Това се прави за здраве и щастие на цялото семейство.
На Великден хората се поздравяват с думите "Христос Воскресе!", а отговорът е: "Воистина Воскресе!".
Имен ден празнуват Велин, Велина, Величко, Величка, Велик, Велика, Велико, Велко, Велимир, Велимира, Паска и Паскал.
Публикувано на от Булбокс Медия