РОДОСЛОВИЕ

Кръстовден - Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен

Кръстовден е празник, който се отбелязва всяка година на 14 септември. На този ден Православната църква отбелязва Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен.
Празникът е установен във връзка с 3 важни събития от историята на Църквата:
1. Явяването на кръста на император Константин
През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него "С това ще победиш". Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.

2. Намирането на светия Кръст на Голгота
Няколко години по-късно, през 326 година царица Елена, майка на Константин Велики, посетила светите места в Палестина и пожелала да открие светия кръст Господен. По указание на един стар евреин почнали да копаят и открили трите кръста в 326 година. На същото място наредила да се построи Божия храм "Въздвижение".


3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен
През 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите и отнесъл в Персия всички скъпоценности, които намерил там Сред задигнатите светини бил и намерения на Голгота свещен Господен Кръст.
Войната продължила дълго. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, а наследникът му сключил мир като се задължил да върне пленниците и всичко, задигнато от баща му през последните 14 години.
Така император Ираклий тържествено възвърнал в Йерусалим светинята - честния и животворящ Господен кръст.

В народните вярвания, Кръстовден се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, време за гроздобер. Смята се, че гроздето преди Кръстовден не е добре узряло, на този ден се плетат и кошниците за гроздобер, затова на места празникът се нарича и Гроздоберник.
На този ден най-възрастната жена в домакинството, опича Кръстова пита (кръсташка)- обреден хляб с украса от кръст върху него. Когато се съберат домашните, го разчупва над трапезата и го нарича "Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли", цялото домочадие повтаря словата. Смята, се че от този ден Слънцето се връща назад към зимата, деня и нощта се кръстосват, студа наближава и може да те боли кръста...
Традиционната трапеза на този ден включва зелник с праз лук и печена тиква. На този празник имен ден имат хората с имена Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.

На Кръстовден според Православния канон се спазва строг пост.