РОДОСЛОВИЕ

Сирни Заговезни

Сирни Заговезни е християнски празник предшестващ Великденските пости. Празнува се 7 седмици преди Великден и седмица след Месни Заговезни.
Седмицата между Месни и Сирни Заговезни се нарича Сирница. През тази седмица на трапезата се слагат само безмесни продукти - всякакви млечни храни и яйца. Не се пере, преде и не се върши никаква полска работа за да не предизвикаме градушки. През седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве. Друг важен обичай през седмицата е така нареченото туйкане или хвърляне на чавги. Това са запалени стрели, които ергените изстрелват в двора на желаната от тях мома. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. В някои краища вместо стрела се хвърля кръст в двора на момичето. След този ден до Великден сватби и любовни обяснения са забранени.
В Неделя Сиропустна се палят огньове, наречени Сиреници, и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Стопанинът на къщата завърта сламени факли (оратници), горящо каче (ойлалия) или кош (оруглица) над главата си за да прогони бълхите от дома.


Най-важният обичай свързан с празника е Прошката. Според традицията по-младите целуват ръка и искат прошка от по-възрастните си роднини. Те отговарят "простено". Затова празникът е наричан още и Прошка.

Друг важен и емоционален обичай свързан с празника е Хамкането. На червен конец се завръзва и се спуска от тавана - парче бяла халва, варено яйце и въглен. Най-възрастният мъж в семейството завърта конеца и всеки член на семейството около трапезата се опитва да хване халвата или яйцето само с уста без да ползва ръце. Веднага след хамкането конеца се пали, като се нарича последователно на всеки от присъстващите и според това как гори се гадае за здраве.

От този ден започват и най-големите пости в християнската традиция, които приключват на Великден.