
Васил Иванов Кунчев, както е истинското име на Левски, е роден на 18 юли (6 юли по стар стил) 1837 година в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Той е третото дете в семейството. Първото момче - Кунчо умира съвсем рано. Яна, голямата сестра на Левски, е родена през 1835 година и е единствен продължител на рода.
Двамата по-малки братя Христо и Петър участват активно в революционната бора. Христо умира през 1870 година в Букурещ, а Петър Левски(той също приема това прозвище), участва във Втората българска легия, Ботевата чета и Шипченските боеве, умира в нищета в Карлово през 1881 година малко след Освобождението.
Най-малката сестра на Левски, Марийка, е родена през 1847 година, но умира съвсем малка през 1851.
Кунчо, дядото на Левски по бащина линия, бил по професия багрилец на гайтани. През 1812 година убива Сабри бей в Пловдив, заради което избягал и се укрил в село Войнягово. Починал през 1830 година, след като на път от Карлово за Войнягово бил нападнат и тежко ранен при река Мурла.
Неслучайно Левски по-късно се главява за учител именно във Войнягово, където има роднини и приятели, и където прекарва две години (1864/66)от бурния си живот. Тук Апостола осмисля идеята за създаване на мрежа от революционни комитети, с които да покрие българските земи, и тук във Войнягово създава първообраза на комитетите-т.нар. "Тайно братство" (1865 г), след което създава такива братства и в съседните села Дъбене и Окчилар (дн.с.Климент), поставявяйки по този начин началото на мрежата от комитети (братства).
Иван Кунчев - бащата на Левски, наследил занаята на своя баща. Той не само боядисвал, но и произвеждал гайтани и минавал за един от най-добрите майстори в града. Поради стекли се тежки житейски обстоятелства, бащата на Левски починал сравнително млад през 1851г.
Дядо на Апостола по майчина линия е Иван Тахчиев известен като Кара Иван. По занятие той бил майстор на чешми и калдаръми. Имал е четирима сина: Генчо, Христо, Атанас и Пейо, и четири дъщери: Гана, Гина, Дона и Мария. Гина е майката на Левски. Преживяла смъртта на 4 от децата си, тя дочаква Освобождението и умира през януари 1878.
Важна фигура в живота на Левски е неговият вуйчо - Хаджи Василий. Това е втория по големина брат на Гина - Христо. След смъртта на Иван Кунчев той помага много на овдовялата си сестра с изхранването и обучението на децата. Именно той е причина Левски да поеме духовния път и да стане дякон. Има обаче и доста протеворечия в отношенията между вуйчото и племенника. Хаджи Василий обещава на младия тогава Васил, че ако се покалугери, ще го изпрати на учение в Русия, така мечтано от племенника, но не удържа обещанието си. Тогава Левски захвърля расото и се включва в борбата за освобождение.
През 1874 година архимадрит Василий е ограбен и убит от разбойници в околностите на с. Синджирлий (дн. Веригово, квартал на Хисаря).
* Ако имате забележки, корекции и коментари, моля използвайте формата за контакт за да ни пишете!